Проф. д. и. н. Маргарита Тачева (1936 – 2008) е сред учените с най-голям принос както за развитието на научните изследвания, така и за преподаването на стара история и тракология в нашата страна. Постиженията на проф. Тачева в науката и образованието са международно признати, добре известни и широко цитирани. Включват над сто научни публикации, кандидатска и докторска дисертация, няколко университетски учебни пособия, трима успешни докторанти, деветнадесет ерудирани становища за присъждане на научни степени и звания, известен брой дипломанти, участие в работна група за иновативно училищно образование, и разбира се много студенти. Извън изброените фактографски данни обаче остават редица аспекти от изключителната личност на проф. Тачева, за които само ималите възможността да общуват с нея могат да разполагат с известна представа. Следващите редове представляват опит да се обърне внимание върху някои от тях. Формулираните наблюдения са резултат от впечатленията на автора, придобити от възможността редовно да контактува с проф. Тачева през периода октомври 2002 – декември 2008 г. във връзка с подготовката на статии за студентски конференции, дипломни работи за бакалавърска и магистърска степени, а след това и от обсъждане на проект за дисертация.

* * *

Студентите се запознаваха с проф. Тачева още като първокурсници. Основните ѝ академични интереси бяха съсредоточени в преподаването на римска история и тракология; в нашата страна все още няма университетски преподавател, който да е направил повече за обучението на студентите по тези дисциплини. И до днес се ползват изданията, чието публикуване е инициирано от проф. Тачева, макар и самата тя още преди повече от десет години да ги определяше като нуждаещи се от актуализиране и допълване. Още тогава се коментираше например необходимостта от подготовка на български преводи на някои ключови документи за императорската епоха и по-сериозно включване на епиграфски паметници от българските земи в обучението на студентите. За осъществяването на тези намерения проф. Тачева се опитваше да ангажира колкото се може повече млади хора.

В своите лекции проф. Тачева не губеше време за изброяване на дати и събития; акцентираше върху структурирането на изложението, на разглеждането на проблемните въпроси и техните актуални отговори – знания, невъзможно да се получат на друго място, освен в нейната аудитория. И нещо по-важно, наред с това студентите бяха насърчавани да проучват и коментират отделни специфични теми, като по този начин самите те придобиват самочувствието на изследователи. Възлагаше им дори провеждането на кратки проучвания. „Това е въпрос, който и мене много ме интересува” – така отговори проф. Тачева на питане на автора на този текст за начина, по който е попаднала в Средните Родопи една интересна бронзова плочка с изображение на Дионис (коментирана в докторската дисертация на проф. Тачева), видяна по време на организирано посещение в Смолянския музей и среща с неговия дългогодишен директор. В търсене на евентуален отговор авторът подготви кратка статия за историята на Родопите според представите на античните писатели (публикувана в списание Rhodopica, 2007 г.), чиято структура – определена съвместно с проф. Тачева – беше следвана по-късно в дисертация („Родопите в историята на древна Тракия”, 2012 г.).

Много малък брой от студентите на проф. Тачева ставаха нейни ученици. Може би това се дължеше на високите критерии, на които тя държеше да отговорят. В допълнение към очакваните достатъчно знания за Рим и Тракия, важно значение имаха познанията по чужди и класически езици, способностите за критично мислене (което тя наричаше инакомислие), наличието на качества като отговорност, коректност и др. Ръководно начало в цялостната ѝ професионална дейност беше търсенето на истината – с дълбоко уважение към чуждите мнения и проучвания, но без съобразяване с лични отношения или авторитети. Безкомпромисно се отнасяше към ненаучни подходи и практики. С възмущение разказваше, как нейна ученичка дори се сърдела, когато в монографията „Власт и социум в римска Мизия и Тракия, книга ІІ” (София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски, 2004 г.) отхвърлила предположенията ѝ за пътувания на римски императори през балканските римски провинции. Посочваше този пример в подкрепа на убеждението си, че човек трябва да признава грешките си и да коригира концепциите си, ако се докаже, че не е прав.

Несъмнено произходът от учителски род и стремежът за безпристрастно проучване на Античността е в основата на изключителните успехи на проф. Тачева в подготовката на международно признати учени. Самата проф. Тачева беше много горда, че първият ѝ успешно защитил докторант е бил гост-професор в Хайделбергския университет, Германия, но едновременно с това съжаляваше, че не са успели да го задържат в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и понастоящем е професор в чужбина. Съжаляваше и за последната си докторантка, обещаващ специалист по история на късната античност, която намерила реализация извън академичната сфера. Въпреки това трябва да се посочи, че днес присъствието на понятия като Древна Тракия и траки в считаните за авторитетни бази данни, например Web of Science, се дължи преди всичко на учениците на проф. Тачева.

Невероятно бързо и точно проф. Тачева преценяваше знанията и възможностите на своите студенти. Разпознаваше силните и слабите им страни едва с няколко въпроса. Обичаше да казва, че си следи аудиторията. Директно направляваше подготовката на собствените си ученици, за да не се отклоняват от целенасочени занимания. „Това засега го остави настрана” – така отговори на предложение за издаването на учебник по „История на Стария свят”, ръкопис от началото на ХХ в., открит при проучване в Държавния архив. Същият беше отговорът и на евентуална тема за дисертация, свързана с тексткритичен анализ и преглед на манускриптната традиция на антични сведения за Древна Тракия и траките, споделена след разговор с неин ученик. Познаваше и колегията траколози достатъчно добре, за да определи например удачна тема за дисертационен труд.

Едва ли в нашата страна има друг преподавател по древна история, който да е комуникирал с толкова разнообразна аудитория. Из Университета се разправя, че именно проф. Тачева е последният професор по стара история и тракология, успял при представянето на своя книга („Царете на Древна Тракия”, през далечната 2006 г.) да привлече толкова много хора, при това – от всички възрасти. Последното е категоричен показател за авторитета и уважението, с което проф. Тачева се ползва не само в, но и извън академичните среди.

Специално внимание заслужава интензивната кореспонденция и разнообразните форми на комуникация на проф. Тачева с чуждестранни специалисти по антична история и тракология. Може би благодарение на това тя познаваше актуалните тенденции в развитието на историята на Античността. Нещо повече, имаше собствена визия за бъдещето на науките за древността в България. И изградена собствена методика за научни изследвания, която обсъждаше със своите ученици.

Великият учен няма да губи време за стотици еднотипни проучвания; той ще предложи методика и визия за бъдещите изследвания. Нещо подобно препоръча проф. Тачева на зададен от автора на тези редове въпрос по структурата на дипломна работа. Това обясняваше и отсъствието на някои тракийски царе (конкретно Керсеблепт) в първата и съдържанието на планираната втора книга за царете на Древна Тракия. Освен методически бележки, книгата щяла да представи наблюдения за тракийската царска власт и историята на последните династии. За съжаление проектът остана незавършен.

Прочутата методика за проучвания в тракологията на проф. Тачева предвиждаше на първо място достатъчно добро познаване на изследвания обект. Темата следва да е избрана много внимателно, за да се формира затворен кръг от информация. Необходимо е всички налични данни грижливо да се проверят, а при възможност – да се съпоставят с извлечени от други източници. Веднъж след като е потвърдена достоверността на целия комплекс от достъпна информация, може да се пристъпи към коректен и непредубеден анализ. Важно било по-голямата част от цитираната литература да е от последните години – така се обосновавала актуалност на проблематиката. Образец на тази методика е една от последните студии на проф. Тачева, посветена на тракийските стратези (M. Tatscheva. Der thrakische Adel und die Verwaltung der Provinz Thracia, in Thracia XVII, 2007, pp. 33-47). Публикуваният своевременно онлайн вариант на български език (http://www.clio.uni-sofia.bg/tacheva/MTpub1.pdf) демонстрира и една иновация – още преди да се заговори за отворен достъп до научна информация или институционални електронни хранилища за научни трудове, проф. Тачева поставя началото им в сферата на тракологията. Дори планираше да си направи лична страница в интернет.

Сред внушителната по разнообразие на съдържанието библиография на проф. Тачева не трябва да се пропускат публикувани от нея рецензии на книги, които считаше за важни, понеже първите от тях били подготвени по настояване на нейния учител проф. Велизар Велков. За съжаление пълен списък на тези трудове отсъства във всички публикувани библиографии на проф. Тачева, макар че и от тях също може да се научи много. Например, рецензията на книгата „Владетели на Древна Европа” („Един похвален реверанс на Константин Бошнаков и издателство «Кибеа» към балканската античност”, публикация във в-к „Култура”, бр. 4, 30 януари 2004 г.) започва с думите: „Едва ли днешните почитатели на древността познават многотомната поредица «Имена от вековете» ... Използваните в тях текстове на древните гръцки и римски автори за паметните дела на техни съвременници и предци бяха не само част от възпитанието на подрастващото поколение български юноши. Чрез тях се създаваше интересът към далечното минало много по-успешно, отколкото чрез оскъдните часове по история на стария свят в основното училище… За качествата на свободните хора, творили забележителни древни цивилизации, или възприемали техните постижения, просто не стигаха страници и учебни часове… Тук [на Балканите] са се зародили и развили различните форми на държавна и обществена организация и власт, на законодателство и правораздаване, писмеността, науката, литературата и изкуствата, сред които и историята. Възприети от римляните и разпространени в империята им, тези постижения влезли в културното наследство и на съвременните европейски държави…”. Актуално и в наши дни звучи следната оценка в същия текст: „Днес, разбира се, любознателните [читатели] имат възможност да гледат филми или да търсят в Интернет онова, което ги интересува, но откриват най-често популяризации, правени от хора, които само са се докоснали до увлекателната екзотичност на миналото заради възможността да се митологизира, но не и до етичните норми, уважавани и пропагандирани в древността: смелостта и храбростта, ограничавани от житейския опит; славата на достойния и мъдър законодател, низвергнат с еднаква ярост и от облагодетелстваните, и от ощетените; милостта към победения, но не от демагозите…”.

Още един съществен пропуск в библиографските справки за публикациите на проф. Тачева е отсъствието на предговори към книги, които редовно препоръчваше на своите студенти. Например уводната студия („Въведение: За Древна Тракия и траките”) към „Въведение в тракийската археология” на Георги Китов и Даниела Агре (София: ИК „Авалон”, 2002, стр. 9-36), която завършва с думите: „Тази глава бе включена за да внесе реалния живот и атмосферата, които са заобикаляли и съпътствували създателите на всичко онова, което траките са завещали в наследство на днешните балкански народи; за да се осмислят жизнерадостта и делата на храбрите тракийски войни, почитатели на красотата. Защото, както се вижда от художественото им наследство, на красотата траките плащали дан дори когато избирали мунициите за конете си, а не само – съпругите си; когато избирали украсата за бойните колесници или шлемовете си; когато пиели от изящни ритони и ойнохоета неразреденото си вино, или пък възлиявали с прелестните фиали над олтарите на своите богове…”.

Проф. Тачева не само приемаше с удоволствие да чете разработки на свои студенти. Самата тя препращаше копия на вече публикувани проучвания, по-рядко и чернови на собствените си текстове, с молба за мнения и коментари. С радост разказваше как проф. Христо М. Данов внимателно е четял първите ѝ научни публикации на немски език. Споделяше и сведения за историята на ръководената от нея катедра, включително неизвестни факти за знакови личности като проф. Гаврил Ил. Кацаров, проф. Димитър Дечев и други. Поуката беше, че институционалната история и традициите на катедрата трябва да се знаят от студентите.

Макар обикновено да остават извън научната библиография, публикациите в медиите в много отношения са дори по-значими за запознаването с един учен. Изключително актуално звучи интервю на проф. Тачева пред в-к „Монитор” от 6 октомври 2004 г. с показателното заглавие „Културен туризъм се прави с културна нация”. Например следното наблюдение: „Някои от откритията [на тракийската археология – б.м., Й. И.] са без аналог в световната история, но ние нямаме културна политика. Съкровищата са в музея, но кой чужденец е дошъл да ги види тук? А колко са българите, които знаят какви богатства има в сбирките на музеите? Преди всичко културен туризъм се прави с културна нация. Дължим образование на нашите деца. Първо трябва да привлечем собствената си нация, а след това ще дойдат и чужденците”.

Проф. Тачева не харесваше разделението сред изследователите на Античността в България, включително на историци и археолози. Винаги се стремеше към сътрудничество и интердисциплинарен подход. Разказваше например как се е консултирала със специалисти по класическа филология, дори да е била сигурна в превода на специфични думи в антични текстове. Посочваше необходимостта траколозите да участват в общонаучни конференции и повече да контактуват с научната общност. Трябва да се провери по-внимателно, но е много вероятно да няма друг професор по стара история и тракология, който да е заявил участие в общонаучен форум, посветен на проблемите на науката и образованието, и дори да се е съгласил да бъде председател на секция. Става дума за проведената през 2007 г. в Смолян национална научна конференция с международно участие на тема „Науката, образованието и времето като грижа” (Официална програма на конференцията). Материалът на проф. Тачева, за чието задочно представяне трябваше да се погрижи авторът на тези редове, беше посветен на европейското календарно време и остана непубликуван.

Последната статия, върху която проф. Тачева работеше, беше посветена на д-р Георги Китов („Изтритите стъпала раждат история: В памет на д-р Георги Китов”, в-к „Дума”, 23 октомври 2008 г.). Един показателен цитат и от тази статия: „Някой бе писал, че Китов напълнил изложбите на българските музеи – това не е съвсем вярно, нито е най-важното. Със своите проучвания и уникални находки той създаде една «археологическа» библиотека за тракийската култура през елинистическата епоха, когато източносредиземноморският свят буквално се глобализира; когато във възникналите царства на диадохите на Александър Велики в Предна Азия, Египет и балканските земи са се срещнали и взаимоповлияли древните цивилизации на Европа и Азия. Археологическата библиотека на Китов предпоставя началото на нова епоха в проучването на елинистическа Тракия чрез превръщането на тази библиотека в «историческа» от настоящите и бъдещите изследователи на тракийското културно наследство. Неизмерима е безвъзвратната физическа загуба на нейния автор, на конкретните му знания за нея, както и на всеотдайността и ентусиазма му за постигането на очакваната метаморфоза.”.

Проф. Тачева имаше велики планове за бъдещото развитие на античната история и тракологията в нашата страна. Освен подготовката на нови учебни материали, една от идеите ѝ предвиждаше издаването на епиграфските паметници от Рациария и нейната територия, като отделен том на авторитетна международна поредица. Планираше много нови проучвания и насърчаваше своите студенти да се заемат с някои от тях.

* * *

Обобщено съвсем накратко, проф. Тачева отделяше много време и полагаше невероятни усилия да формира от своите студенти мислещи личности, а от грижливо подбраните си ученици – международно признати учени. Винаги се отнасяше внимателно с хората, с които беше избрала да общува, като не пропускаше да им честити празник, да ги поздрави за постигнат успех, или да им подари книга. Представените тук бележки представляват само част от личните впечатления на автора. Със сигурност би било полезно в бъдеще да се организира научен форум, на който да се представят и обсъдят различни гледни точки за живота и делото на проф. Тачева. Подобно начинание несъмнено ще допринесе за припомнянето на стари и формулирането на нови оригинални идеи за развитието на българската стара история и тракология.