През 188 г. пр. Хр. четири тракийски племена нападнали предвожданите от Гней Манлий Вулзон римски легиони при техния преход от Тракийския Херсонес (Галиполски полуостров) до р. Хеброс (Марица). Това събитие е известно като първи документиран военен сблъсък между траките и римляните. Разказът за него е достигнал до нас чрез Тит Ливий (Liv., Ab Urbe condita, 38.40.7). Съсредоточени в амбицията да извлекат най-пълни детайли от сведенията на този античен автор, повечето от съвременните учени пропускат същественото, а именно – значението на манускриптната традиция на неговия текст, която поставя редица все още неизяснени въпроси. Някои от тях са свързани с уточняването на тракийските племена, нападнали римляните.

Несъмнено е, че племената били четири, доколкото няма съществени разночетения в наличните манускрипти на тази част от съобщението, представяща противниците на римляните. Официално възприетото четене е следното: „… Thraecum decem haud amplius milia ex quattuor populis, Astii et Caeni et Maduateni et Coreli, ad ipsas angustias uiam circumsederun…”, т. е. „… не по-малко от десет хиляди траки от четири племена – асти, кени, мадуатени и корели – обкръжили най-тясната част от пътя …”.

Няма никакви колебания единствено върху разчитането на първото племе, тъй като във всички налични кодекси то фигурира като Asti или Astii. Имената на второто и третото племе се установяват чрез Codex Bambergensis и Codex Moguntinus, съответно като Cenеi и Mandatueni или Ceni и Maduateni. Първият манускрипт е значително по-ранен, докато вторият е загубен, но познат чрез печатно издание от 1519 г. Приема се, че второто племе са кените, чиито територии се поставят в района, където се търси трако-римският сблъсък. Името на третото племе изглежда необичайно и според автора на тези редове може да се определи като фонетична латинска транскрипция на старогръцкия израз „някои от медите” (Μαίδων τινες).

Дискусионно е разчитането на четвъртото племе, като се обособяват две възможности, Corneli(i) или по друг начин, в които ключово значение има Codex Bambergensis (Фигура 2), най-ранният достигнал до наши дни препис на разказа за съобщеното събитие.

Напоследък се възприема предложението на Nicolaus Carbachius (Codex Moguntinus), според когото етнонимът е Coreli. Името обаче не може да се прочете така в нито един от наличните кодекси. Във всички достъпни манускрипти фигурира Corneli(i), обяснено от съвременните учени като романизирана корупция на тракийски етноним – Coreli.

Специфичното изписване на племенното име, по-конкретно на третата и предпоследната букви, в Кодекса от Бамберг е стимулирало предлагането на алтернативни четения, например Coelaleti (Michel de Vascosan, ХVІ в.) или Corpili (Arnold Drakenborch, XVIII в.), макар да е възможно и тук да се прочете като Corneli. Изброените предположения са водени от презумпцията за грешка в текста, тъй като учените не допускат съществуването на тракийско племенно име Corneli(i), омонимно на римско родово име.

Данните на манускриптната традиция показват, че сега засега не могат да се открият основания за съмнение в прочита на тракийското племе като Corneli(i). Поради това следва да се потърси разумно обяснение на този факт.

• Briscoe, J. A Commentary on Livy, Books 38–40. Oxford: Oxford University Press, 2008, 144-5.
• Iliev, J. „The Roman Conquest of Thrace”, IN: P. Schirripa (ed.). I Traci tra geografia e storia. Aristonothos, 9. Milan: Tangram Edizioni Scientifiche, 2015, 129-42.