Научните ми публикации към момента са цитирани от над 150 учени в България и чужбина, на 13 езика (български, английски, италиански, френски, испански, немски, турски, чешки, румънски, руски, македонски, гръцки, сръбски). Регистрирано е присъствието им във всички по-значими световни бази данни за индексиране и рефериране, включително Web of Science, Scopus, Index Copernicus, Google Science, Microsoft Academic, ProQuest, EBSCO и други.

Основен принос на текста е аргументирането на съществуването на няколко прорицалища на Дионис в Тракия чрез нова интерпретация на сведенията на античните писатели.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Paola Schirripa. „L'image grecque de la Thrace entre barbarie et fascination. Pour une remise en question” // Aristonothos. Scritti per il Mediterraneo antico, 2015, pp. 15-52. [ISBN: 978-88-6458-142-2] [WoS]
• Federica Cordano. „Strabone e il monte Emo” // Aristonothos. Scritti per il Mediterraneo antico, 2015, pp. 53-65. [ISBN: 978-88-6458-142-2] [WoS]
• Kathryn R. Topper. „Dionysos Comes to Thrace: The Metaphor of Corrupted Sacrifice and the Introduction of Dionysian Cult in Images of Lykourgos’s Madness” // Arethusa, 48, N. 2, Spring 2015, pp. 139-172. [ISSN: 0004-0975] [WoS, Scopus] Q1
• Димитър Байраков. Планински светилища в Южна Тракия. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2015.
• Anna Scomparin. Stelai attiche con rilievo: rapporto testo-immagine nelle symmachiai ateniesi di IV secolo a. C. Bachelor Theses, 2015, 149 p.
• Krištof Erhart. Orfeus: komparativní analýza mýtu. Bachelor Theses, 2015, 131 p.
• Lenka Parvoničová. Environmental changes and human land-use interactions in ancient Thrace during the Iron Age: The impact of Greek colonization. Diploma Theses, 2016, 104 p.
• Валерия Фол. „Пейзаж и вяра” // Thracia, XXI, 2016, pp. 295-306. [ISSN: 0204-9872]
• Engin Beksac, Sule Nurengin Beksac. „Kutsal Kayaların Gölgesinde: Trak Dünya Görüşünde Kaya Anıtları, Yaşam, Ölüm ve Sağlık” // Uluslararasi Söz, Sağlık, Sanat Sempozyumu. Edirne: Trakya Üniversitesi, 2016, pp. 533-543. [ISBN: 978-975-374-200-9]
• Denver Graninger. „Late Argeads in Thrace: Religious Perspectives” // Ancient History Bulletin, 31(3-4), 2017, pp. 120-144. [Scopus]
• Anthi Chrysanthou. Defining Orphism: the Beliefs, the teletae and the Writings. PhD thesis, University of Leeds, 2017.
• Ryan Boehm. City and Empire in the Age of the Successors: Urbanization and Social Response in the Making of the Hellenistic Kingdoms. Oakland: University of California Press, 2018. [ISBN: 9780520385719] [Scopus]
• Marta Oller Guzmán. „What Was ‘Thracian’ in the Cult of Dionysos in Roman Thrace?” // Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities”. Plovdiv, 3rd – 7th October 2016 (=Bulletin of the National Archaeological Institute, vol. 44), 2018, pp. 211-219. [ISSN: 0323-9535 (print), 2603-4603 (online)]
• Ваня Лозанова. „Сакрална инфраструктура в Пангейския регион 6 – 5 в. пр. Хр.” // Thracia, XXIV, 2019, pp. 137-163. [ISSN: 0204-9872]
• Edoardo Bianchi. „Tra questioni territoriali e lotte dinastiche: i re traci e Roma in età giulio-claudia” // Luisa Prandi (ed.). EstOvest: confini e conflitti fra Vicino Oriente e mondo greco-romano. Roma: «L’ERMA» di BRETSCHNEIDER, 2019, pp. 253-274. [ISBN: 978-88-913-1756-8, 978-88-913-1759-9]
• Anthi Chrysanthou. Defining Orphism: The Beliefs, the ›teletae‹ and the Writings. Berlin/Boston: Walter de Gruyter GmbH & Co KG, 2020. [ISBN: 978-3-11-067839-0]
• Игор Ефтимовски. Примената на методот на симболичка анализа во интерпретацијата на археолошките наоди кои отсликуваат антропоморфизиран круг. Магистерски труд. Скопје: Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2020.
• Cennet Pişkin-Ayvazoğlu. „Apollon and Dionysos at Claros“ // H. Bumke (Hrsg.). Kulte im Kult: sakrale Strukturen extraurbaner Heiligtümer. Internationale Tagung des Forschungsprojektes "Kulte im Kult" der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften und der Künste an der Martin-Luther-Universität Halle-Wittenberg vom 12.-13. Februar 2016. Rahden/Westf.: Verlag Marie Leidorf GmbH, 2020, 171-179. [ISBN: 978-3-86757-086-2]
• Костадин Рабаджиев. Боговете в човешкото пространство. Археология на елинските представи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, стр. 228, 234, 235, 321. [ISBN: 978-954-07-5140-5]
• Federica Cordano. I Greci e la Tracia Pontica. Milano: Ledizioni LediPublishing, 2021, pp. 165-166, 170. [ISBN: 9788855264549]
• Prokopis A. Christou. The History and Evolution of Tourism. Boston: CABI, 2022, p. 15, 26. [ISBN: 9781800621282] [WoS]
• Tosho Spiridonov. „The Route of Alexander of Macedon in Thrace“ // Thracia Balcanica, 1, 2022, 275-312. [ISSN: 2815-3340]
• Иван Вранић. Хеленизација у новом кључу : потрошња грчке фирнисоване керамике, „умрежавање“ и културне промене на Кршевици V–III век пре нове ере. Београд : Археолошки институт : Народни музеј Србије, 2022, p. 207. [ISBN: 978-86-6439-077-4]
• Δημήτριος Αποστόλου. Η θρησκεία στη Θράκη κατά την ελληνιστική και ρωμαϊκή εποχή. Μεταπτυχιακή εργασία. Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης, 2023, σ. 40-41, 124.
• Pietro Zaccaria. „Pseudo-Aristotle, De mirabilibus auscultationibus 122-138 and Theopompus’ Philippica” // Stefan Schorn and Robert Mayhew (eds.). Historiography and Mythography in the Aristotelian Mirabilia. Rutgers University studies in classical humanities. Abingdon & New York: Routledge, 2023, pp. 86-146. [ISBN: 9781032569505 (hardback), 9781032569512 (paperback), 9781003437819 (ebook)]

Първата ми публикация, индексирана в Web of Science. В статията е представен кратък обзор на проблематиката около завладяването на Тракия от Рим.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Domna Terzopoulou. „The Thracian Coast of Propontis in Antiquity” // Polyxeni Adam-Veleni, Evangelia Tsangaraki, Kalliopi Chatzinikolaou (eds.). Ραιδεστός – Θεσσαλονίκη. Αρχαιότητες σ´ένα ταξίδι προσφυγιάς. Θεσσαλονίκη: Έκδοση Αρχαιολογικού Μουσείου Θεσσαλονίκης αρ. 30, 2016, 95-116. [ISBN: 978-960-9621-23-6]
• Matthew William Shillam. Imperial Matchmaker: The Involvement of the Roman Emperor in the Arrangement of Marriages between Client Kings. PhD Thesis. University of New England, 2016, 460 p.
• Ali Bora. „Maedi/Maidoi – Bithynioi: Makedonia, Roma, Thrak ve Pontos Mücadelelerinde Bithynlerin Thrakia ve Anadolu’daki İzleri” // Çeşm-i Cihan: Tarih Kültür ve Sanat Araştırmaları E-Dergisi, 2017, pp. 16-51.
• Vladimir D. Mihajlović. „Do warrior burials make a martial society? Reconsideration of the late Iron Age Karaburma necropolis” // Eduard Nemeth (ed.). Violence in Prehistory and Antiquity. Antiquitas, VI. Kaiserslautern und Mehlingen: Parthenon Verlag, 2018, pp. 39-67.
• Vladimir D. Mihajlović. „Imagining the Ister/Danube in ancient thought and practice: River, the Scordisci, and creation of Roman imperialistic space” // Issues in Ethnology and Anthropology: Archaeology, Vol. 13, No 3, 2018, pp. 747-780. [WoS]
• Maria Gabriella G. Parissaki. „In Search of Territories in Southwestern Thrace: The Peraia of Samothrace, the Strategy of Korpilike and the Civitas of Traianopolis” // Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities”. Plovdiv, 3rd – 7th October 2016 (=Bulletin of the National Archaeological Institute, vol. 44), 2018, pp. 13-20.
• Domna Terzopoulou. „Roman Thrace: Diplomacy and the Greek Cities of the Aegean Coast” // Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference „Cities, Territories and Identities”. Plovdiv, 3rd – 7th October 2016 (=Bulletin of the National Archaeological Institute, vol. 44), 2018, pp. 111-120.
• Vladimir D. Mihajlović. Skordisci izmedju antickih i modernih tumačenja: pitanje identiteta u (proto)istoriji. Novi Sad: Filozovski Fakultet, 2019.
• Vladimir D. Mihajlović. „Confusing Iron Ages: Communities of the middle Danube region between ‘tribal hierarchy’ and heterarchy” // Alternative Iron Ages: Social Theory from Achaeological Analisis (= Routledge Studies in Archaeology). New York: Routledge, 2019. [Scopus]
• Pekka Pitkänen. „Reviews” // Ancient West & East, 18, 2019, p. 304 [ISSN: 1783-8363; E-ISSN: 1783-8398]
• Engin Beksaç, Şule Nurengin Beksaç. „İpsala'nın erken günleri: arkeoloji ve tarihiyle erken İpsala” // Halûk Kayıcı, Emin Ünsal (eds.). Her Yönüyle İpsala. Cilt 1 – Sosyal Bilimler. Trakya Üniversitesi Yayın No: 232. İstanbul: Egem Basım Yayın, 2020, pp. 1-15. [ISBN: 978-975-374-264-1]
• Dan Dana. „Allégories du peuple des Besses à Aphrodisias et Valentia: premières personnifications de la Thrace dans l’art romain” // Ivo Topalilov, Svetlana Nedelcheva (eds.). The Bessi in the Roman Empire. Studia Academica Šumenensia. Shumen: Shumen University Press, 2020, 92-113. [ISSN: 2367-5446] [Scopus]
• Μαρία-Γαβριέλλα Παρισάκη. „Ἔθνη Θρᾳκῶν στὴ Θράκη τοῦ Αἰγαίου κατὰ τοὺς ἑλληνιστικοὺς καὶ ρωμαϊκοὺς χρόνους I. Κορπίλοι καὶ Κορπιλική” // Tekmeria, Vol. 15, 2020, pp. 187-226. [ISSN: 1106-661X (print); 1791-7573 (online)]
• Charikleia Papageorgiadou. „Thrace et Dacie: Le Modèle Économique de la Pénétration du Denier Romain à la Périphérie du Monde Grec” // Patrick Marchetti, Charikleia Papageorgiadou (eds.). Réflexions sur la circulation des monnaies romaines républicaines en Grèce et dans les Balkans. Athens: Institute of Historical Research, 2020, pp. 225-239. [ISBN: 978-960-7905-68-0]
• Caudio Farre. Società e cultura nelle comunità urbane latinofone nella Moesia Inferior tra Augusto e Diocleziano. Tesi di Dottorato in Archeologia, Storia e Scienze dell’Uomo, Università degli Studi di Sassari, XXXII ciclo. Università degli Studi di Sassari, 2020, pp. 15, 274.
• A. Aissaoui, B. Chelalga. „The Role of Thracians in Roman Army” // Almawaqif, 17(1), 2021, pp. 572-585. [ISSN: 1112-7872; e-ISSN: 2600-6162]
• Δημήτριος Σ. Τσούρδης. Η κοινωνία και η οικονομία στην ρωμαϊκή Θράκη (Μεταπτυχιακή εργασία). Κομοτηνή: Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης, 2021, σ. 12, 14, 120.
• Göknur Bektaş. Şehir Devletinden Başkente: Gelibolu Yarımadası'nda Kurulmuş Olan Kardia, Agora, Paktye Şehir Devletlerinin Lysimakheia Başkentine Dönüşmesi Sürecinin Yüzey Buluntuları Aracılığıyla İrdelenmesi. Doktora Tezi. İstanbul Üniversitesi, 2021, pp. 42, 332.
• Mustafa H. Sayar. „Eski Çağ’da Doğu-Batı Mücadelesinde Trakya ve Traklar [Thrace and Thracians in the East-West Struggle in Antiquity]“ // Ahmet Yaraş, Gamze Üsküplü Akgül (eds.). Trakya’da Arkeoloji I. Istanbul: Ege Yayınları, 2023, 121-135. [ISBN: 978-625-8056-49-5]

Превод на английски език на публикация от 2009 г.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации с онлайн достъп:

• Laurent Dubois, Denis Rousset, Michel Sève, Sophie Minon, Christophe Feyel, Pierre Fröhlich, Patrice Hamon, Denis Knoepfler, Eric Lhôte, Alexandre Avram, Jean-Claude Decourt, Bruno Helly, Miltiade Hatzopoulos, Denis Feissel, Pierre-Louis Gatier, François Kayser, Catherine Dobias-Lalou. „Bulletin épigraphique [note critique] (Intérieur de la Thrace et de la Mésie Inférieure)” // Revue des Études Grecques, Année 2014, 127-2, pp. 397-602. [ISSN: 0035-2039]
• Ulrike Peter, Vladimir F. Stolba. „Balkanraum und nördliches Schwarzmeergebiet” // Carmen Arnold-Biucchi, Maria Caccamo Caltabiano (eds.). Survey of Numismatic Research 2008 – 2013. International Association of Professional Numismatists, Special Publication 16. Taormina: International Numismatic Commission, 2015, 39-58. [ISBN: 978-88-97805-42-7]
• Alif Alten. III. Antiokhos'un hellenistik krallıklar ve Roma ile olan ilişkileri. Yüksek Lisans Tezi. Antalya: Akdeniz Üniversitesi, 2015, 165 p.
• Hüseyin Burak Soy. Thrak sikkeleri üzerinde yer alan dini unsurlar. Yüksek Lisans Tezi. Istanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü, 2016, p. 9, 78.
• Γεώργιος Α. Λεβενιώτης. Η Άβυδος του Ελλησπόντου και η περιοχή της (Abydos of Hellespont and its region). Θεσσαλονίκη: Βάνιας, 2017, pp. lxxvi, 191, 200. [ISBN: 978-960-288-342-6]
• Franca Landucci. „s.v. Phylarchos (81)”. // Brill's New Jacoby: Brill Online, 2017, 1-179. [ISSN: 1873-5363]
• Методи Манов. В търсене на Тюлис или Тракия между 341 и 218 г. пр. Хр. София: Борина, 2017, с. 198. [ISBN: 978-954-500-317-2]
• Андрій Леонідович Зелінський. Еволюція птолемеївської монархії як суспільно-політичної інституції (кін. IV - кін. III ст. до Р.Х.). Дисертація на здобуття наукового ступеня доктора історичних наук. Київ: Інститут сходознавства ім. А. Ю. Кримського НАН України, Київський національний університет імені Тараса Шевченка, МОН України, 2020.
• Engin Beksaç, Şule Nurengin Beksaç. „İpsala'nın erken günleri: arkeoloji ve tarihiyle erken İpsala” // Halûk Kayıcı, Emin Ünsal (eds.). Her Yönüyle İpsala. Cilt 1 – Sosyal Bilimler. Trakya Üniversitesi Yayın No: 232. İstanbul: Egem Basım Yayın, 2020, pp. 1-15. [ISBN: 978-975-374-264-1]
• Андрій Леонідович Зелінський. Від басилевсів-фараонів до фараонів-басилевсів: перші 100 років птолемеївської монархії : монографія. Вінниця: ТОВ «ТВОРИ», 2020, 648 c. [ISBN: 978-966-949-589-1]
• Yoannis Stoyas. „The Case of the ΜΕΛΣΑ Coins: A Reappraisal” // Ulrike Peter, Vladimir F. Stolba (eds.). Thrace – Local Coinage and Regional Identity. Berlin Studies of the Ancient World, Band 77. Berlin: Edition Topoi, 2021, pp. 231-262. [ISBN: 978-3-96110-377-5]
• А. Л. Зелінський. „Антиох II и Родос во время II Сирийской войны: возможная цель военного альянса” // Стародавиє Причорномор’я. Випуск ХIII. Голов. ред. I. I. Нєченко. Одеса: Одеський нацiональний унiверситет iменi I. I. Мечникова, 2021, 158-164. [ISBN: 978-617-689-412-4]
• Андрій Зелінський. „Можлива мета скликання війська до Антіохії-на-Оронті у 250 р. до н. е.” // Вісник Харківського національного університету імені ВН Каразіна. Серія «Історія», 61, 2022, 183-201. [ISSN: 2220-7929 (Print)]
• Hristina Ivanova-Anaplioti. „Interaction and problematics of the bronze coinage minted for Apollonia Pontica at the edge of the 4th towards the 3rd century BC” // Bulgarian Numismatic Journal, 1(1), 2023, 70-84. [ISSN: 2815-4827]
• Ben Diedrich. „Das keltische Tylis in Thrakien und die Münzprägung des Kavaros“ // Orbis Terrarum. Journal of Historical Geography of the Ancient World. Vol. 20. Stuttgart: Franz Steiner Verlag, 2023, pp. 29-72. [ISSN: 1385-285X; ISBN: 978-3-515-13439-2 (Print), 978-3-515-13443-9 (E-Book)]

Публикация на част от дисертацията ми.

Забелязани цитирания или рецензии:

• Никола Дамянов. „Родопите през Античността (поредица от книги на Йордан Илиев)” // ВестникЪ, 2014, брой 28, стр. 5. [ISSN: 2367-5292]
• Дарина Славова. „Нови заглавия в родопското краезнание” // Родопи, 2014, брой 3/4, стр. 105-106. [ISSN: 1312-4552]
• Димитър Байраков. Планински светилища в Южна Тракия. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2015.
• Anca Dan. „Between the Euxine and the Adriatic Seas: ancient representations of the Ister (Danube) and the Haemus (Balkan mountains) as frames of modern South-Eastern Europe” // The Danubian Lands between the Black, Aegean and Adriatic Seas (7th Century BC – 10th Century AD). Proceedings of the Fifth International Congress on Black Sea Antiquities (Belgrade – 17-21 September 2013). Oxford: Archaeopress, 2015, pp. 133-151. [Scopus]
• Цвете Лазова. Античност, археология и национално въобразяване. Антропологични перспективи. София: Издателство на Нов български университет, 2016, стр. 234, 321. [ISBN: 978-954-535-923-1]
• Христо Христозов. Окръжаващото пространство и планинското население в Родопите през ХVІ – ХVІІ в. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2017.
• Александър Мошев. „В търсене на Biblia Bessica – съвременни аспекти на един стар проблем” // Библиотека – списание за библиотечни и информационни науки, книгознание и литературна история, 2017, 3, 261-266.
• Антон Генов. Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. В. Търново: Фабер, 2018. [ISBN: 978-619-00-0815-6]
• Димо Чешмеджиев. „Християнството в Западните Родопи – начало и развитие” // ІІІ Национална научна конференция „Родопа планина – земя на богове, хора и храмове”. Сборник с доклади. София, 2019, 141-147.
• Антоанета Джельова, Мария Анастасова. „За личните имена болг и брем в някои български хроники от XVIII и XIX век” // Научни трудове на Съюза на учените в България – Пловдив. Серия А: Обществени науки, изкуство и култура. Том VІ. Пловдив: Дом на учените, 2020, 227-234. [ISSN: 1311-9400 (Print), 2534-9368 (On-line)]
• Tsvetelina Stoyanova. Mineral Baths in Bulgaria: The Rivival of Wellness Tourism. Thesis. Technische Universität Wien, 2020, p. 2, 153.
• Стефка Венчева (съставител). Осемте хилядолетия на Пещерския край. Алманах. Част І. Пазарджик: Беллопринт, 2022 [ISBN: 978-954-684-520-7]

Статията беше представена пред научна конференция на тема „Личността в историята”, проведена през април 2010 г. в Стара Загора. Научен ръководител на форума беше проф. Георги Бакалов. За пръв път в българската историография представих превод на папирус с информация за тракийския поход на Александър ІІІ Велики.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Мирена Славова. „Антични литературни свидетелства за трибалите” // Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация. Сборник, посветен на 80-годишнината от рождението на проф. Александър Фол. Враца: „Микротест” ООД, 2013, 25-42. [ISBN: 978-619-7102-10-9]
• Игор Лазаренко. Скитите в Тракия (VІІ в. пр. н. е. – І в. от н. е.), част І: Писмени извори за скити в Тракия. Варна: „Онгъл”, 2015, стр. 146, 262. [ISBN: 978-619-7079-69-2]
• Александр А. Клеймёнов. „Дебют стратега: балканская кампания Александра Македонского 335 г. до н.э.” // Вопросы истории, 2018, 1, 3-17. [WoS]
• Svetla Petrova. „Nicopolis ad Nestum and Its Place in the Ancient Road Infrastructure of Southwestern Thracia” // Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities”. Plovdiv, 3rd – 7th October 2016 (=Bulletin of the National Archaeological Institute, vol. 44), 2018, pp. 37-56.
• Пламен Петков. „Кампанията на Александър ІІІ срещу трибалите в Скития през 335 г. пр. Хр.” // Thracia [ISSN 0204-9872], XXIII, 2018, 117-139.
• Александр А. Клеймёнов. Полководческое искусство Александра Македонского: использование автономных боевых соединений. Диссертация на соискание ученой степени доктора исторических наук. Тула: Тульский государственный педагогический университет им. Л.Н. Толстого, 2019.
• Tosho Spiridonov. „The Route of Alexander of Macedon in Thrace“ // Thracia Balcanica, 1, 2022, 275-312. [ISSN: 2815-3340]
• Александр А. Клеймёнов. „Греческий Геракл против македонского Ареса: о поединке Диоксиппа и Коррага” // Тульский научный вестник. Серия История. Языкознание. 2022. Вып. 3(11). С. 6–22. [ISSN: 2712-8407]
• Стоянка Димитрова. „За ΣΙΡΜΟΥ (ΣΥΡΜΟΥ?) ΒΑΣΙΛΕΩΣ и съмнителната стойност на един артефакт като исторически извор (или за фалшификатите на антики)“ // Проблеми и изследвания на тракийската култура. Том 11. Казанлък: Музей „Искра“, 2023, 160-176. [ISSN: 1312-8256]

Първата ми книга. Публикация на част от дисертацията ми.

Забелязани цитирания или рецензии:

• Никола Дамянов. „Родопите през Античността (поредица от книги на Йордан Илиев)” // ВестникЪ, 2014, брой 28, стр. 5. [ISSN: 2367-5292]
• Росица Горанчева. „Нови заглавия в родопското краезнание” // Родопи, 2013, брой 3/4, стр. 85. [ISSN: 1312-4552]
• Evgeni I. Paunov. From Koine to Romanitas. The Numismatic Evidence for Roman Expansion and Settlement in Bulgaria in Antiquity (Moesia and Thrace, ca. 146 BC – AD 98/111). PhD Thesis. Cardiff University, 2013.
• Нурие Муратова. „Пряк потомък на славяните и траките, а сега вече и на прабългарите: Етническата антропология и възродителният процес в България” // Балканистичен форум, 2015, 1, 252-267. [ISSN: 1310-3970 (print), 2535-1265 (online)] [Scopus]
• Anca Dan. „Between the Euxine and the Adriatic Seas: ancient representations of the Ister (Danube) and the Haemus (Balkan mountains) as frames of modern South-Eastern Europe” // The Danubian Lands between the Black, Aegean and Adriatic Seas (7th Century BC – 10th Century AD). Proceedings of the Fifth International Congress on Black Sea Antiquities (Belgrade – 17-21 September 2013). Oxford: Archaeopress, 2015, pp. 133-151. [ISBN: 978-1-78491-192-8] [Scopus]
• Цвете Лазова. Античност, археология и национално въобразяване. Антропологични перспективи. София: Издателство на Нов български университет, 2016, стр. 233, 321. [ISBN: 978-954-535-923-1]
• Антон Генов. Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. В. Търново: Фабер, 2018. [ISBN: 978-619-00-0815-6]
• Калин Йорданов. „«Франкски» герб от фамилната гробница в манастира «Св. Богородица Пантанаса» в Мелник“ // Bulgaria Mediaevalis, 11, 2020, 195-235 (стр. 215-216, 218). [ISSN: 1314-2941]

Систематизирани наблюдения по популярния въпрос за прорицалището на Дионис.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Димитър Байраков. Планински светилища в Южна Тракия. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2015.
• Иво Страхилов. „Проектният генофонд на траките: локални измерения” // Семинар_BG – онлайн списание за културни изследвания, 2018, брой 16, 1-33. [ISSN: 1313-9932 (online)]
• Живко Жеков. „Походите на Марк Лициний Крас през Хемус” // Известия на Регионален исторически музей – Габрово, том V, 2017 (2018), стр. 11-21. [ISSN: 2367-783X (print)]
• Ваня Лозанова. „Сакрална инфраструктура в Пангейския регион 6 – 5 в. пр. Хр.” // Thracia [ISSN 0204-9872], XXIV, 2019, pp. 137-163.
• Костадин Рабаджиев. Боговете в човешкото пространство: археология на елинските представи. Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2020, стр. 204-205, 295.
• Андрей Киряков. „Къде е било древното светилище – прорицалище на бог Дионис?“ // България в световната история и цивилизация – дух и култура. Паметни събития и личности. Сборник с доклади от ХХІV национална конференция (23 – 24 ноември 2019 г.). Варна: Данграфик, 2020, стр. 136-145. [ISSN: 1314-7401]
• Костадин Рабаджиев. Боговете в човешкото пространство. Археология на елинските представи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, стр. 227-229, 308. [ISBN: 978-954-07-5140-5]
• Стефка Венчева (съставител). Осемте хилядолетия на Пещерския край. Алманах. Част І. Пазарджик: Беллопринт, 2022 [ISBN: 978-954-684-520-7]

Превод на английски език на част от дипломната ми работа за магистърска степен. Това беше първата ми публикация, цитирана в чужбина.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Enrique Melchor Gil. „Entre el deseo de perpetuidad y la necesidad de renovación: sobre el reclutamiento de decuriones y la estabilidad de las aristocracias locales en los siglos II y III d. C.” // L´Antiquité Classique, 82, 2013, pp. 217-238. [ISSN: 2295-9076]
• Valentina Matei. Populaţia din Provinciile Celto-Germanice în Moesia Superior şi Moesia Inferior (secolele I-III P. Chr.). Teze de doctorat. Universitatea „Dunărea de Jos” din Galaţi, 2013.
• Калин Стоев, Иван Христов. „Епиграфски паметници от Рациария” // Известия на Националния исторически музей, 26, 2014, 65-88. [ISSN: 1311-5219]
• Davide Redaelli. I veterani delle milizie urbane in Italia e nelle province di lingua latina. Indagine storico-epigrafica. XXVII Ciclo del Dottorato in Scienze Umanistiche – Indirizzo Antichistico. Università degli Studi di Trieste, 2014, pp. 252, 258, 395.
• Rosa Mentxaka. „Apunte sobre el municipio de Troesmis: Cives Romani Latinive cives?” // Ulrike Babusiaux, Peter Nobel, Johannes Platschek (Hrsg.). Der Bürge. Einst und Jetzt. Festschrift für Alfons Bürge. Zürich: Schulthess, 2017, pp. 483-515. [ISBN: 978-3-7255-7510-7]
• Caudio Farre. Società e cultura nelle comunità urbane latinofone nella Moesia Inferior tra Augusto e Diocleziano. Tesi di Dottorato in Archeologia, Storia e Scienze dell’Uomo, Università degli Studi di Sassari, XXXII ciclo. Università degli Studi di Sassari, 2020, pp. 4, 274.
• Стефан Димитров Янакиев. Траките и римското провинциално общество между Истрос и Хемус през І - ІІІ в. Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор”. София, 2021, стр. 131, 494.
• Nadežda Gavrilović Vitas. Ex Asia et Syria: Oriental Religions in the Roman Central Balkans. Archaeopress Roman Archaeology 78. Oxford: Archaeopress Publishing, 2021, p. 6, 10, 201. [ISBN: 978-1-78969-913-5]

Изследването беше представено на традиционните Кюстендилски четения на тема „Кризата в историята – 20 години по-късно” през 2009 г.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Александр А. Клеймёнов. „К вопросу о стратегии Филиппа ІІ в военной кампании 340 – 339 гг. до н.э.” // Социология: Журнал Российской Социологической Ассоциации, 2015, 3, стр. 216-220.
• Александр А. Клеймёнов. Полководческое искусство Александра Македонского: использование автономных боевых соединений. Диссертация на соискание ученой степени доктора исторических наук. Тула: Тульский государственный педагогический университет им. Л.Н. Толстого, 2019.
• Александр А. Клеймёнов. Стратегическая симфония: Координированное наступление в македонском военном искусстве эпохи Александра Великого. Тула: Тульский государственный педагогический университет им. Л.Н. Толстого, 2019. [ISBN 978-5-6042449-6-8]
• Нина Дамянова Хаджиева. Монетна циркулация в Югозападна Тракия (по горните и средните течения на Струма и Места) през VI – IV в. пр. Хр. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор”. Благоевград, 2020, стр. 105-107, 131, 438.
• Камен Христосков. „Някои бележки върху реформите на Филип ІІ” // Европейско културно-историческо наследство – ХVІ Национални студентски научни четения. Доклади от студентската конференция в гр. Пловдив. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски”, 2021, 29-34. [ISSN: 2367-5160]
• Tosho Spiridonov. „The Route of Alexander of Macedon in Thrace“ // Thracia Balcanica, 1, 2022, 275-312. [ISSN: 2815-3340]

Коментар на наличните антични свидетелства за Бесапара.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Damjan Donev. The Busy Periphery: Urban Systems of the Balkan and Danube Provinces (2nd – 3rd c. AD). Oxford: Archaeopress Publishing Ltd, 2019, p. 370. [ISBN: 978-1-78969-349-2]
• Ian Hughes. A Military Life of Constantine the Great. Yorkshire – Philadelphia: Pen & Sword Books Ltd, 2020. [ISBN: 978-1-52672-423-6]
• Dan Dana. „Allégories du peuple des Besses à Aphrodisias et Valentia: premières personnifications de la Thrace dans l’art romain” // Ivo Topalilov, Svetlana Nedelcheva (eds.). The Bessi in the Roman Empire. Studia Academica Šumenensia. Shumen: Shumen University Press, 2020, 92-113. [ISSN: 2367-5446] [Scopus]
• Simone Broders. „«Utopia Gone Mad»: Feministische ‚Paragesellschaften‘ in Naomi Aldermans The Power (2016)“ // Teresa Hiergeist, Agnes Bidmon, Simone Broders and Katharina Gerund (eds.). Paragesellschaften: Imaginationen – Inszenierungen – Interaktionen in den Gegenwartskulturen. Berlin & Boston: De Gruyter, 2021, 199-218. [ISBN: 978-3-11-070746-5]

Първата ми научна публикация в специализирано издание. Структурата на статията, определена съвместно с проф. Тачева, беше следвана по-късно при подготовката на моята дисертация.

Забелязани по-важни цитирания:

• Маргарита Тачева. „Изворите за прорицалището на Дионис и т. нар. Свещен град Перперикон” // Rhodopica, IV, 2007, 1, 251-258. [ISSN: 1311-2074]
• Ana Raduncheva. „Prehistoric Rock Sanctuaries in the Eastern Rhodopes and some other Mountain Regions in Bulgaria” // R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova (eds.). Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference, 29-30 October 2008. Sofia: Publishing House „St. Ivan Rilski”, 2008, pp. 180-184. [ISBN: 978-954-353-085-4]
• Nina Popova. „Littérature scientifique historique bulgare en 2007 (Deuxième partie)“ // Bulgarian Historical Review / Revue Bulgare d'Histoire, 2008, 3/4, 272-286. [ISSN: 0204-8906] [WoS]
• Дамян Борисов. Вакъфската институция в Родопите през ХV – ХVІІ в. Дисертация за присъждане на ОНС „Доктор”. Пловдив, 2008.
• Диляна Ботева. „За локализирането на бесите и тяхното Дионисово прорицалище (шестнадесет години по-късно)” // Виолета Коцева (съст.). История и култура на Старопланинското население: по примера на общините Етрополе и Сунгурларе. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2013, стр. 91-116. [ISBN: 978-954-07-3543-6]

Доклад от Докторантските и постдокторантски четения на ИФ при „Св. Климент Охридски”.

Забелязани цитирания в научни публикации:

• Атанас Орачев. „Орфей во фракийских крестьянских верованиях и обрядах” // Религия. Церковь. Общество: Исследования и публикации по теологии и религии. Выпуск VIII. Санкт-Петербург, 2019, стр. 102-135. [ISSN: 2308-0698]
• Оксана Олегівна Мітракова. Інтерпретація образу Орфея в європейській прозі ХХ століття. Дисертація на здобуття наукового ступеня доктора філософії за спеціальністю 035 Філологія, галузь знань 03 Гуманітарні науки. Бердянськ: Бердянський державний педагогічний університет, 2021, p. 69, 175.
• Asen Bondzhev. „The Life of Orpheus - Contributions to European Culture” // 8th International e-Conference on Studies in Humanities and Social Sciences. Belgrade: Center for Open Access in Science, 2022, 125-134. [ISBN: 978-86-81294-09-3]
• Asen Bondzhev. „The Life of Orpheus - Contributions to European Culture” // Open Journal for Studies in History, 2022, 5(2), 41-50. [ISSN: 2620-066X]

Потърсено е мястото на Родопите в хода на римското завоюване на Тракия.

Забелязани цитирания в научни публикации:

• Evgeni I. Paunov. From Koine to Romanitas. The Numismatic Evidence for Roman Expansion and Settlement in Bulgaria in Antiquity (Moesia and Thrace, ca. 146 BC – AD 98/111). PhD Thesis. Cardiff University, 2013.
• Даниела Агре (ред.). Тракийски владетелски дом край село Синеморец. София: Авалон Пъблишинг, 2016, стр. 214. [ISBN: 978-954-9704-35-8]
• Plamen Petkov. „On some problems of the Thracian dynastic history in the 2nd century BC“ // Ancient Thrace: Myth and Reality. Proceedings of the Thirteenth International Congress of Thracology, Volume 2. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2022, 255-261. [ISBN: 978-954-07-5622-6 (print), 978-954-07-5624-0 (e-book, pdf)]
• Пламен Р. Петков. „Проблеми на одриската династична история (ср. ІV – кр. на ІІ в. пр. Хр.)“ // Studia Thracica. Юбилейно издание. Подбрани статии по повод 50 години от създаването на Института по тракология. София: БАН, 2022, 363-393. [ISBN: 978-619-7179-27-9]

Автореферат на дисертация.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Румен Янков. „Икономгеографски бележки към някои археологически понятия за селищната мрежа в древното минало” // Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2018, 1, стр. 817-825. [ISSN: 2603-3534]
• Cemal Hatir. „Bulgaristan'daki Ribnovo Köyü ve Mezarlıklarındaki Osmanlı Mezar Taşları” // Reyhan Çorak (ed.). Tarihi, Edebi ve Kültürel Açıdan: Osmanlı Mezar Taşları. İstanbul: DBY Yayınları, 2020, p. 189-209. [ISBN: 978-625-7760-08-9]
• Стефка Венчева (съставител). Осемте хилядолетия на Пещерския край. Алманах. Част І. Пазарджик: Беллопринт, 2022 [ISBN: 978-954-684-520-7]

Публикация на част от дипломната ми работа за магистърска степен.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Ленче Jованова. Скупи – Некрополи. Стории за истакнати личности според епиграфски и археолошки сведоштва. Inventaria Archaeologica Personarum, том II. Скопje: Каламус, 2015, стр. 104. [ISBN: 978-608-4646-19-8; 978-608-4646-18-1]
• Lenče Jovanova. „Scupi – Augustales and Seviri Augustales” // Dejan Gjorgjievski (ed.). Giving Gifts to God: Evidences of Votive Offerings in the Sanctuaries, Temples and Churches. Proceedings of the 1st & 2nd Internation al Archaeological Conference "KOKINO", held in Skopje & Kumanovo, 2016 – 2017. Kumanovo: National Institution Museum of Kumanovo, 2018, pp. 151-167. [ISBN: 978-608-4792-10-9]
• Malina Novkirishka-Stoyanova. „La création de la province Romaine de Moesia Inferior sur le territoire de la Bulgarie contemporaine” // Ius Romanum, 2022, 2, 536-558 [ISSN: 2367-7007]

Критичен преглед на наличната антична информация за Бесапара.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Emil Nankov. „From utility to imperial propaganda: (Re)discovering a milestone of Constantine I from the vicinity of Bona Mansio and emporion Pistiros and its significance for the study of the ‘Via Diagonalis’ in the territory of Philippopolis” // Bulgarian e-Journal of Archaeology, 12(1), 2022, 97-116, doi: 10.57573/be-ja.12.97-116, [ISSN: 1314-5088] [WoS]
• Стефка Венчева (съставител). Осемте хилядолетия на Пещерския край. Алманах. Част І. Пазарджик: Беллопринт, 2022 [ISBN: 978-954-684-520-7]

Опит за обобщение на откритите монументални гробници на територията на Родопите.

Забелязани цитирания:

• Zeki Mete Aksan. Güneydoğu Thrakia Tümülüsleri: 1881 - 1964 yıllarında kazılan tümülüslerin yeniden değerlendirilmesi. Doktora Tezi. İstanbul : İstanbul Üniversitesi, 2015.
• Katherine Elise Rice. A Tomb with a View: Constructing Place and Identity in the Funerary Monuments of Hellenistic Anatolia. PhD Thesis. Chapel Hill: University of North Carolina, 2016.

Кратка статия за Стефан Захариев, която подготвих като докторант.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации:

• Илия Тодев. „Стефан Захариев: живот, дело, род (1810 – 1871)” // Годишник на Регионален исторически музей – Пазарджик, том ІІ, 2011, стр. 207.
• Цвете Лазова. Античност, археология и национално въобразяване. Антропологични перспективи. София: Издателство на Нов български университет, 2016, стр. 140. [ISBN: 978-954-535-923-1]

Докладът е представен на Седма научна конференция с международно участие на тема „България – кръстопът на култури и цивилизации“, проведена в София, НДК, на 1 ноември 2009 г.

Забелязани цитирания в научни публикации:

• К.А. Анисимов. „К вопросу о развитии государства у фракийских астов“ // Tractus Aevorum, 9(2), 2022, 175–199, DOI: 10.18413/2312-3044-2022-9-2-175-199. [ISSN: 2312-3044]
• К.А. Анисимов. „Одрисы или асты: развитие фракийской государственности на западнопонтийском побережье в III–I вв. до н. э.“ // Древний мир: история и археология. Сборник научных статей. Москва: Московский педагогический государственный университет, Институт истории и политики, 2022, 79-88, DOI: 10.31862/9785426311558. [ISBN: 978-5-4263-1155-8]

Монография. За пръв път в историографията е изследвана политиката на Филип V Македонски спрямо Тракия и траките в контекста на навлизането на Рим на Балканите.

Забелязани цитирания или рецензии:

• Venelin Terziev, Marin Georgiev. Challenges to Active Social Policies in Bulgaria. Sofia: gabriell-e-lit, 2023, p. 265, p. 330. [ISBN: 978-619-7705-20-1]

Доклад от научна конференция с международно участие, проведена в гр. Пловдив през 2022 г.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации:

• Venelin Terziev, Marin Georgiev. Challenges to Active Social Policies in Bulgaria. Sofia: gabriell-e-lit, 2023, p. 267, p. 330. [ISBN: 978-619-7705-20-1]

Доклад от научна конференция по случай годишнина на Съюза на учените в България – клон Смолян, проведена през 2021 г.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации:

• Emma Nicholson. Philip V of Macedon in Polybius' Histories : Politics, History, and Fiction. Oxford: Oxford University Press, 2023, pp. 10-13. [ISBN: 978-0-19-286676-9] [Scopus]

Доклад от научна конференция във Велико Търново.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации:

• Emma Nicholson. Philip V of Macedon in Polybius' Histories : Politics, History, and Fiction. Oxford: Oxford University Press, 2023, pp. 10-13. [ISBN: 978-0-19-286676-9] [Scopus]

Доклад, представен на 8 октомври 2021 г. пред научна конференция с международно участие ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.

Забелязани цитирания или рецензии:

• К.А. Анисимов. „Одрисы или асты: развитие фракийской государственности на западнопонтийском побережье в III–I вв. до н. э.“ // Древний мир: история и археология. Сборник научных статей. Москва: Московский педагогический государственный университет, Институт истории и политики, 2022, 79-88, DOI: 10.31862/9785426311558. [ISBN: 978-5-4263-1155-8]

В статията са събрани и систематизирани наличните антични свидетелства за участието на траки във Втората македонска война (200 – 197 г. пр. Хр).

Забелязани цитирания или рецензии:

• К.А. Анисимов. „Одрисы или асты: развитие фракийской государственности на западнопонтийском побережье в III–I вв. до н. э.“ // Древний мир: история и археология. Сборник научных статей. Москва: Московский педагогический государственный университет, Институт истории и политики, 2022, 79-88, DOI: 10.31862/9785426311558. [ISBN: 978-5-4263-1155-8]

Статията обобщава наличните антични свидетелства за участието на траки във Втората македонска война (200 – 197 г. пр. Хр). Това е третата ми публикация в издание, индексирано в Web of Science.

Забелязани цитирания или рецензии:

• Владислав Живков. Културата между Долен Дунав и Стара планина през периода от средата на II в. пр. Хр. до началото на II в. сл. Хр. (по археологически данни от Северна България). Дисертация за присъждане на ОНС „Доктор“. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 2022, с. 47, 559.

Доклад от научна конференция във Велинград, проведена през 2016 г. под ръководството на проф. д-р Мария Шнитер.

Забелязани цитирания или рецензии в научни публикации:

• Илия Тантилов. „Центърът на света е тук – в Разлог!” // Трета национална научна конференция „Родопа планина – земя на богове, хора и храмове”. София: Исторически музей Велинград, 2019, стр. 118-140. [ISBN 978-954-92299-7-4]

В проучването за пръв път е демонстрирана перспективата на манускриптната традиция на античните текстове за коректния прочит на реалии от историята на Древна Тракия и траките.

Забелязани цитирания или рецензии:

• Svetlana Yanakieva. „The Sanctuary of Bendis in Thrace and the Manuscripts of Livius” // Orpheus, 26-27, 2019-2020, pp. 142-154. [ISSN: 0861-9387]

Публикация от конференция в Смолян.

Забелязани цитирания в научни публикации с онлайн достъп:

• Yordan N. Georgiev, Manol H. Ognyanov, Petko N. Denev. „The ancient Thracian endemic plant Haberlea rhodopensis Friv. and related species: A review” // Journal of Ethnopharmacology, vol. 249, 2020, 112359, https://doi.org/10.1016/j.jep.2019.112359 [WoS, Scopus]

Доклад от студентска научна конференция, разработен под ръководството на проф. дин Маргарита Тачева.

Забелязани цитирания в научни публикации:

• Калин Стоев. „Нови епиграфски паметници от Рациария и нейната територия” // Румен Иванов (ред.). Ratiaria Semper Florear, vol. 1: Рациария и нейната територия. Изследвания. София, 2014, стр. 230-283. [ISSN: 2367-4903]
• Dino Demicheli. „A votive altar of the god Porobonus from Salona“ // Marietta Horster , Olga Pelcer-Vujačić, Snežana Ferjančić (eds.). Corpus Inscriptionum Latinarum, Auctarium Series Nova, Volumen VIII. Studia epigraphica et militaria: In memoriam Miroslava Mirković. Berlin & Boston: De Gruyter, 2024, 251-263. [ISBN: 978-3-11-142789-8; e-ISBN: 978-3-11-142896-3]

Втората ми публикация в Aristonothos и Web of Science. В проучването е демонстрирано значението на проследяването на манускриптната традиция при работата с антични текстове в тракологията.