Banner
Начало
Публикации
CV
Проекти
Контакт

 


  Дисертация

НАУЧНИ

ПУБЛИКАЦИИ

 

 
 

 

           
31.
Древнотракийският произход на името “Цепина” – Докторантски и постдокторантски четения '2013. София: СУ “Св. Климент Охридски”, 20. Декември 2013 г. (под печат)
 
  Статията представя аргументи за тракийския произход на името "Цепина".  
           
30.
Oracles of Dionysos in Ancient Thrace – Haemus. An Electronic Journal for the History and Archaeology of the Balkan Peninsula. Volume 2, 2013, pp. 61-70.
 
 
Статията е фокусирана върху наличната информация за прорицалищата на Дионис в древна Тракия. След внимателен анализ на наличните извори авторът изтъква, че в земите на траките имало не само едно или две (както повечето съвременни учени приемат), но няколко прорицалища на Дионис. Авторът доказва това свое твърдение като обръща специално внимание на някои детайли в античната информация, като локализациите на различните оракули, характеристиките на мантиката, длъжностните лица и др. В заключение е обобщено, че въпреки предоставената повече или по-малко подробна информация на античните писатели, прорицалища на Дионис в древна Тракия все още не са локализирани.
 
  [ISSN: 1857-8411]
Пълен текст (на английски език):
 
           
29.
Родопите през античността, книга ІІ: Древните общества в Родопите. Пл., 2014, 233 с.  
 
Книгата представлява опит за обобщение на наличната информация за древните обитатели на Родопите. След кратка аргументация на необходимостта от подобно дело е направен общ преглед върху данните за тракийските племена в планината, погребалните им практики, особеностите на селищната система, икономиката и религиозния живот. Самостоятелно – под формата на каталог с библиография – в хронологичен ред са представени всички антични археологически обекти, за които авторът е успял да намери информация.
 
  [ISBN: 978-619-162-352-5] Съдържание  
           
28.
The Campaign of Antiochus II Theos in Thrace – History Studies. International Journal of History. Volume 5, Issue 1, (January) 2013, pp. 211-222.
 
 
Представена е систематизация на всички антични извори, които могат да бъдат свързани с тракийския поход на Антиох ІІ Теос. Поставена е под съмнение наложената в българската историография теза за военни действия на този цар срещу гръцките полиси по тракийското крайбрежие. На базата на наличните археологически и нумизматични материали е предположено, че някои от гръцките полиси по-скоро трябва да са били съюзници на сирийския цар в неговата експедиция срещу анонимен владетел на Севтополис.
 
  [ISSN: 1309-4173 (On-line) 1309-4688 (Print)]
 
  DOI Number: dx.doi.org/10.9737/historyS_652      
           
27.
Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, 117 с.  
 
Книгата се състои от три части. Първата от тях е въведение, което запознава читателя с проблематиката около съвременното състояние на проучванията по древната история на Родопите, като основният акцент е върху наличната изворова база. Втората част систематизира античните съобщения за Родопа и географските представи за планината в Тракия. Накрая са събрани в български превод всички открити от автора пасажи, дело на антични автори, в които се споменава името Родопа, без значение дали то означава едноименната планина в Тракия или друга реалия.
 
  [ISBN: 978-619-162-120-0]
 
           
26.
Антични извори за прорицателските способности на Орфей – Докторантски и постдокторантски четения на СУ “Св. Климент Охридски”. София, 21. Декември 2012 г. София, 2014, 7-22.
 
 
Предложена е систематизация и анализ на наличните антични извори за пророческите способности на Орфей. Дефинирани са четири групи извори: (1) Пасажи на антични автори, в които съпричастността на Орфей към пророкуването е поставена под въпрос, за разлика от друг легендарен персонаж – Музей; (2) Две схолии към произведения на Еврипид, свързващи някакви писания на Орфей върху дървени плочки с прорицалище на Дионис в Хемус; (3) Директни определения на Орфей като профет и (4) Истории за пророкуващата глава на Орфей. В заключение са формулирани някои наблюдения върху пророческите способности на легендарния трак.
 
  [ISBN: 2367-4784]  
Онлайн версия
 
     
 
25.
Традиции, посоки и предизвикателства при изследване на пророкуването в древна Тракия – “Традиции, посоки, предизвикателства”. Сборник доклади от юбилейна национална научна конференция с международно участие в гр. Смолян, 19.-21. Октомври 2012 г. Том 1: Хуманитарни науки. Смолян, 2013, 401-410.
 
 
Макар и част от тракийската религия, пророкуването в древна Тракия все още не е било обект на някакво по-пълно проучване. Повече публикации има за прорицалището на Дионис в Тракия, но въпросите, които се разглеждат в тях, се ограничават най-вече върху търсенето на повече или по-малко солидни аргументи за неговата локализация. Целта на предлагания текст е представянето на наличната информация за пророкуването в древна Тракия и придобиване на обща представа за неговите измерения.
 
  [ISBN: 978-954-8767-41-5]  
Пълен текст
 
           
24.
Уводна бележка – Празнична система и културно-историческо наследство. С., 2012: 5-7.  
 
В текста е отбелязано, че до момента липсва общо изложение върху празничната система на нашата страна. Авторите на сборника представят свои наблюдения върху някои по-съществени и нерядко позабравени детайли от историята на родния си край. Направен е общ преглед на основните забележителности. Споменават се също и построени през последните години параклиси, превърнали се в център на весели обредно-ритуални дейности. Накрая са приложени и някои кулинарни традиции.
 
       
Пълен текст
 
           
23.
Родопите в историята на древна Тракия. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. С., 2012, 32 с.
 
 
Дисертацията е обсъдена и предложена за защита на разширено заседание на Катедра Стара история, тракология и средновековна история при Историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски на 26. Март 2012 г.
 
         
           
22.
Родопите в историята на древна Тракия. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. София: СУ “Св. Климент Охридски”, 2012, 585 с.
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ: Уводна бележка; 1. Въведение. Родопите като реалия в античния свят; 1.1. Предмет, обект и обхват на дисертацията; 1.2. Обща характеристика на изворите; 1.3. Постантична информация за историята на Родопите; 1.4. Историография; 1.5. Името Родопа; 1.6. Географски представи за планината; 2. Родопите в политическата история на древна Тракия; 2.1. От времето на Троянската война до края на VІ в. пр. Хр.; 2.2. Родопите в политиката на Одриското царство; 2.3. Родопите и тракийските походи на Филип ІІ (359 - 336 г. пр. Хр.); 2.4. Походът на Александър ІІІ Велики от 335 г. пр. Хр.; 2.5. Елинистическите владетели в Тракия и Родопите; 2.6. Завладяване на Родопите от римляните (188 г. пр. Хр. - 45 г. сл. Хр.); 2.7. Родопите в границите на Римската империя; 2.8. Родопите през късната античност; 3. Древните общества в Родопите; 3.1. Тракийските племена в Родопите според античните писатели; 3.2. Погребалните практики като извор за древните обитатели на планината; 3.3. Особености на селищната система; 3.4. Икономика; 3.5. Археологически и епиграфски данни за религиозния живот; 3.6. Родопите и прорицалището на Дионис в Тракия; Заключение; ПРИЛОЖЕНИЯ: (А) Родопа в античната литература; (B) Каталог на археологическите обекти в Родопите; (C) Епиграфски паметници от Родопите; (D) Военни дипломи от територията на Родопите; (E) Колективни монетни находки от Родопите; Библиография; Образи към текста; Публикации на автора.
 
  Научен ръководител: доц. д-р Петър Делев
Пълен текст
 
           
21.
Родопите и прорицалището на Дионис в древна Тракия – Докторантски и постдокторантски четения '2011”. София, 2013, 5-22.
 
 
В текста са събрани и анализирани пасажи от антични произведения, традиционно свързвани в съвременната историография с прорицалище на Дионис в Тракия. Текстът се състои от три части: 1. Анализ и коментар на наличните извори; 2. Класификация на изворите по пет критерия: 2.1. Използвани понятия; 2.2. Различия в мантиката; 2.3. Данни за служителите; 2.4. Проблемът с локализацията; 2.5. Проблемът с датировката; 3. Заключение.
 
  [ISBN: 978-954-9445-12-1]      
           
20.
Монументалните гробници в Родопите – “Млада наука за изкуствата, том 2”. София, 2011: 127-142.  
     
  [ISSN: 1314-6777]      
           
19.
Родопите в римска Тракия (45 – 284 г. сл. Хр.) – “Човекът и Вселената”. Национална научна конференция с международно участие. Смолян, 2011: 297-311.
 
     
  [ISBN: 978-954-397-025-4]      
           
18.
Епиграфски данни за институциите на римските колонии в Горна и Долна Мизия (І – ІІІ в.) – Майски четения “Дни на науката 2011”. Велико Търново, 2012 (под печат)
 
 
В текста са систематизирани наличните епиграфски данни за административните институции на римските колонии в Горна и Долна Мизия през І – ІІІ в. сл. Хр. Отбелязано е, че всички традиционни за римските градове институции са представени само в Скупи. Това е обяснено с размерите на укрепената територия на този град. Сравнително най-малка сред градовете с колониален статут е площта на Рациария, където са засвидетелствани и най-малък брой магистратури, макар и епиграфските паметници от този град да са най-многобройни. Показано е, че авансирането в йерархията било различен процес в отделните колонии.
 
       
Пълен текст (на английски език)
 
           
17.
Родопите и завладяването на Тракия от римляните (188 г. пр. Хр. – 45 г. сл. Хр.) – Collegium Historicum, I, 2011: 309-331.
 
     
  [ISBN: 978-954-617-115-3]      
           
16.
Стефан Захариев и античната история на Родопите – “Стефан Захариев: живот, дело, род”. Пазарджик, 2011: 47-50.
 
     
  [ISBN: 978-954-91740-6-9]      
           
15.
Родопите и тракийският поход на Александър ІІІ Велики през 335 г. пр. Хр.Известия_на Старозагорския исторически музей, ІV. Стара Загора, 2011: 276-284.
 
     
  [ISSN: 1314-4510]      
           
14.
Образите на Родопа – “Млада наука за изкуствата”. Първа научна сесия за докторанти, 21. Май 2010. София, 2010: 177-186.
 
     
  [ISBN: 978-954-8177-51-1]      
           
13.
Родопите и тракийските походи на македонския цар Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр. ) – ІІІ Международна конференция за Средиземноморски проучвания. Abstract book. Athens, 2010: 24.
 
     
  [ISBN: 978-960-6672-21-7]      
           
12.
Тракийската кампания на Антиох ІІ Теос (261 – 246 г. пр. Хр.) – “България – кръстопът на култури и цивилизации”. Юбилейно издание, посветено на 60-годишнината на Университета по библиотекознание и информационни технологии. София, 2010: 207-216.
 
 
Систематизирани са всички антични извори, които могат да бъдат свързани с тракийския поход на Антиох ІІ Теос. Изтъкнато е, че няма недвусмислени извори за връзката на този цар с тракийските земи. Отхвърлена е възможността той да е воювал срещу гръцки полиси в Тракия, както е възприето в съвременната българска историография. По-скоро, изглежда, елинските полиси били негови съюзници, които провокирали експедицията му срещу анонимен владетел на Севтополис.
 
  [ISBN: 978-954-8887-91-5]      
           
11.
Древните представи за Родопите според европейски карти от ХV в. – България и българите в Европа. Велико Търново, 2010: 99-108.  
     
  [ISBN: 978-954-400-301-2]      
           
10.
Родопите и кризата в Тракия по времето на Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.) – Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, том 2. София, 2010: 13-32.
 
 
Статията разглежда отражението на кризата в Тракия по времето на Филип ІІ. върху Родопите. След систематизация на наличните литературни, епиграфски, нумизматични и археологически данни са формулирани някои наблюдения върху проблематиката. Обобщено е, че Родопите не преставляват изключение от икономическата ситуация в Тракия. Вероятно македоните контролирали по-голямата част от планината.
 
  [ISBN: 978-954-07-3088-2]      
           
9.
Епиграфски данни за свързани с императорския култ религиозни длъжности в Горна и Долна Мизия (І – ІІІ в. сл. Хр.) – Майски четения “Дни на науката 2009”. Велико Търново, 2010: 151-160.
 
 
Събрани са всички епиграфски данни за свързани с императорския култ религиозни длъжности в посочените римски провинции. Обобщено е, че в различните градове е документирана различна комбинация от познатите длъжности. Всички групи жреци са представени само в по един град в двете провинции: Виминациум (Горна Мизия) и Ескус (Долна Мизия).
 
  [ISBN: 978-954-400-276-2]      
           
8.
Населението на Родопите през античността – “Родопите и човекът”. Сборник с доклади от национална научна конференция. Смолян, 2008: 65-72.  
 
В текста е систематизирана информацията за древните обитатели на Родопите, откривана в произведенията на античните автори. Дефинирани са две групи извори: (1) тракийски племена, свързани директно с Родопите и (2) тракийски племена, свързвани с Родопите от съвременните учени. Обобщена е и информацията за три специфични групи тракийски племена: (1) независими траки, (2) планински траки и (3) траки без царе.
 
  [ISBN: 978-954-397-009-4]      
           
7.
Градските институции в Горна и Долна Мизия (І - ІІІ в.). Дипломна работа за магистърска теза. София, 2008, 100 с.
 
СЪДЪРЖАНИЕ: Въведение; 1. Магистратури и звания в колониите; 2. Магистратури и звания в муниципиите; 3. Магистратури и звания в градовете с гръко-римска уредба; 4. Религиозни длъжности, свързани с императорския култ; 5. Магистратури в квазимуниципалните селища; Заключение; Библиография.
 
  Научен ръководител: проф. д. и. н. Маргарита Тачева  
           
6.
Образованието в древна Тракия – Образованието, науката и времето като грижа, част ІV. Сборник с доклади от юбилейна научна конференция с международно участие. Смолян, 2007: 122-128.
 
 
Текстът представлява преглед на най-важните данни за образованието в древна Тракия. Показано е, че образованието било високо ценено и съобразено с двусъставната структура на тракийското общество. Няма данни за образователни институции, освен в гръцките градове по тракийските крайбрежия. Важни промени по отношение на образованието в тракийските земи настъпили след организирането на тракийските римски провинции.
 
  [ISBN: 978-954-8767-26-2]      
           
5.
Планината Родопа в Тракия според представите на античните автори – Rhodopica. Journal of the Society of the Archaeologists and Historians in Smolyan, IV, 2007, 1: 89-98.
 
 
Текстът представя накратко съществени аспекти от историята на Родопите през античността, като: данните за географското положение и териториалния обхват на планината според античните писатели; природните ѝусловия и ресурси; населението. Обърнато е внимание и върху древните сведения за връзката на Родопите с усилено търсеното прорицалище на Дионис в Тракия, както и за връзката ѝ с легендарния Орфей.
 
  [ISSN: 1311-2074]      
           
4.
Историята на Рациария през І – ІІІ в. според епиграфските паметници. Дипломна работа за бакалавърска степен. Смолян, 2006, 89 с.
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ: Предварителна бележка; 1. Въведение; 1.1. Изворова база; 1.2. Историография; 1.3. Археологически проучвания; 1.4. Периодизация на историята на Рациария; 2. Възникване на предколониалното римско селище, неговата история до времето на Траян и организация на колонията; 2.1. Възникване и първоначално развитие на селището; 2.2. Организация на колонията; 3. Социално-икономическо развитие на града (106 271 г.); 3.1. Население; 3.2. Икономика; 3.3. Религиозен живот; 3.4. Култура; 4. Рациария и Римската империя през І ІІІ в. (вместо заключение); Библиография; Приложения: І. Епиграфска документация; ІІ. Анепиграфски паметници.
 
  Научен ръководител: проф. д. и. н. Маргарита Тачева
Пълен текст
 
           
3.
Икономиката на Рациария (106 – 271 г.) – Студентска научна сесия. Студентско научно и художествено творчество. Смолян, 2006: 65-86.
 
 
В текста са систематизирани наличните източници за икономическото развитие на Рациария през периода 106 – 271 г.
 
  [ISSN: 1313-2229]      
           
2.
Епиграфски и археологически данни за религиозния живот в Рациария (І – ІІІ в. сл. Хр.) – Студентска научна сесия. Студентско научно и художествено творчество. Смолян, 2005: 46-65.
 
 
В текста са обобщени наличните епиграфски и археологически данни за религиозния живот в Рациария през римската епоха. Засвидетелстваните култове са представени в следните групи: 1. Широко разпространени гръко-римски богове; 2. Източни култове; 3. Редки божества и 4. Местни култове. В заключение е отбелязано, че в Рациария били почитани най-вече широко разпространени в Римската империя култове, но са представени и някои редки божества (Палес, Поробонус), които също не били традиционни за старото (предримско) местно население. Тракийски божества се откриват рядко дори в градската територия. Липсва достатъчно информация за организацията на религиозния живот в Рациария.
 
  [ISSN: 1313-2229]      
           
1.
Възникване и развитие на Colonia Ulpia Ratiaria – Студентска научна сесия. Сборник доклади. Смолян, 2004: 26-32.
 
 
Представени са няколко предположения относно възникването на римската колония Рациария според наличните извори.
 
  [ISBN: 954-87-67-16-3]      
           

 

   
Valid XHTML 1.0 Transitional
   

 

  © 2014 Jordan Iliev, jordan.al.iliev@gmail.com
Последно обновяване:
24. Април 2014 г.