Одриското царство е най-добре документираната държавна структура в Древна Тракия, като същевременно е сред най-продължително съществувалите държавни образувания на траките и има особено важно значение за историческото развитие на Югоизточна Европа през античността. Поради тези причини неговата история е обект на специален интерес в проучванията на съвременните учени.

Не е уточнена датата на създаването на Одриското царство, понеже конкретна писмена информация не е запазена, а наличните археологически данни са все още недостатъчни за изграждането на добре формулирано предположение. Във всеки случай, за негов първостроител се приема Терес І (ок. 515 – ок. 470? г. пр. Хр.). Според Тукидид той бил „първият цар, който се сдобил с голяма мощ сред одрисите”. Тази формулировка обаче внушава, че преди него имало и други владетели, които засега остават непознати за учените.

Данните за живота и делата на Терес І са съвсем фрагментарни и непълни. Историкът Тукидид съобщава (II,29): „Терес, бащата на Ситалк, пръв създал обширното царство на одрисите, което заело по-голяма част от останалата Тракия: но голяма част от траките са независими. Този Терес няма нищо общо с Терей, който бил женен за Прокна, дъщеря на Пандион, нито произхождали от една и съща Тракия. Единият от тях — Терей, живял в Давлия, в земята, която сега се нарича Фокида и която тогава се обитавала от траки. В тази страна жените извършили известното дело с Итис (мнозина поети, като споменават славея, наричат го давлийска птица). И естествено че поради взаимна помощ Пандион по-скоро е омъжил дъщеря си наблизо [у фокидците], отколкото у одрисите, които са на много дни път. А пък Терес, който дори няма същото име, станал първият цар, който се сдобил с голяма мощ всред одрисите”.

Анализираните внимателно откъслечни антични сведения позволяват разпознаването на властта на Терес още в края на VІ в. пр. Хр. Основанията за подобно предположение се извличат от някои детайли за похода на персийския цар Дарий І срещу скитите през 513 г. пр. Хр. Тогава въпросният цар преминал през Тракия, но – съвсем изненадващо за специалистите – не се откриват никакви сведения за действия на траките срещу неговата войска. Този факт е обяснен с организация или разпореждане на одрисите, които установили (чрез династичен брак?) приятелски отношения с персите. В подкрепа на подобна интерпретация се добавят откритите из тракийските земи ценни предмети с персийски произход, например в некропола при Дуванлий (общ. Калояново, обл. Пловдив), датирани около посоченото събитие. Връзката с Терес І е допусната въз основа на имената на неговите синове и внуци, които съдържат индоиранския суфикс -докос/-токос: Спарадок, Саток, Сараток, Спарток, Меток, Амадок и др.

Предполага се, че Терес владеел значителни територии, но няма систематизирана информация за процеса по установяване на неговата власт. В античните текстове се споменават само отделни събития, от които става ясно, че северна граница на негово царство вероятно била р. Истрос (Дунав). Нищо не е известно за отношението на одриския владетел към съобщението за скитски поход към Тракийския Херсонес през първите години на V в. пр. Хр. В по-старите изследвания появата на силна одриска държава се обяснява с оттеглянето на персите. Има сведения също за водени от него неуспешни военни действия в Югоизточна Тракия.

По отношение на Терес І проф. д.и.н. Маргарита Тачева обобщава: „Не се знае много за първия мощен цар на одрисите, но и запазеното е достатъчно, за да удостовери неговите качества на енергичен владетел и храбър войн, разширил държавата си между р. Истрос и Пропонтида (Мраморно море). Дори и на Плутарх била известна мълвата, на която М. Кари отделя място в разказа си със следните думи: той страстно обичал войната и казвал, че когато бездействува, смятал че не надвишава по качества слугите си, които се грижели за конете му”.

Терес имал най-малко четирима наследници: Спарадок, Ситалк, анонимен син (Скитодок?) – беглец при скитите, и анонимна дъщеря – съпруга на скитския цар Ариапейт.

ЛИТЕРАТУРА:

Тачева, Маргарита. Царете на Древна Тракия, книга І. София: Агато, 2006, стр. 22-28.

Тодоров, Янко. Тракийските царе, в Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, книга ХХІХ.7. София: Кооперативна печатница „Гутенберг”, 1933, 3-80.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Наследниците на Терес І: Спарадок и Ситалк