След Терес І (ок. 515 – ок. 470? г. пр. Хр.) над одрисите властвали последователно неговите синове, Спарадок (ок. 465/4 – 445/4 г. пр. Хр.) и Ситалк (ок. 444 – 424 г. пр. Хр.). По време на тяхното управление Одриското царство се утвърдило като важен политически, военен и икономически фактор в Европейския Югоизток. Възстановяването на историческите детайли за делата на тези владетели обаче е проблематично, защото първият е познат най-вече чрез монетните си емисии, а вторият – с впечатлението, което предизвикал сред своите съвременници.

Спарадок е споменат само в две изречения на античния историк Тукидид. От тях се придобива представа за неговото родословие – син на Терес, брат на Ситалк и баща на Севт. Наследил Терес на одриския престол. Всичко останало, което се знае за Спарадок, е синтезирано въз основа на анализи на неговото монетосечене.

Установени са над 40 монети на Спарадок, групирани в три номинала: тетрадрахми, драхми и диоболи. Внимателното им разглеждане е позволило извличането на данни за неговото управление и тяхното поставяне в исторически контекст.

Монетните образи представят Спарадок на кон или край кон, въоръжен с две успоредни дълги копия. Символиката на това въоръжение определя хронологията на монетосеченето, тъй като моделът бил ползван от бизалтите, ореските и македонските владетели Александър I (498 – 454 г. пр. Хр.) и Пердика ІІ (448 – 413 г. пр. Хр.). Отсичането им е обяснено с победоносна война на одриския цар срещу Александър I и придобиването на сребърните рудници на бизалтите.

Други символи върху монетните образи също спомагат за пространствено локализиране на властта на този владетел: във всички емисии фигурира орел в различни позиции, което е позволило предполагането на връзка с дероните, върху чиито монети също се открива. Въз основа на така синтезираната информация се приема, че Спарадок установил властта на одрисите над тракийските племенни общности по долното течение на р. Стримон (Струма). Допуска се контролирането от него и на земите по долното течение на р. Хеброс (Марица).

Добавят се и някои заключения, формулирани въз основа на Атинските трибутни листи – списъци с данъчните вноски на членовете в Атинския морски съюз. Забелязано е, че вноските на градовете по тракийското егейско крайбрежие в абсолютни стойности по време на неговото управление били изненадващо ниски, а някои градове дори отсъствали от списъците. Този факт се обяснява с двойно подчинение на въпросните градове (едновременна данъчна задълженост към одриси и атиняни), регламентирана евентуално с официален договор. Ако това е вярно, Спарадок трябва да е бил първият одриски цар, установил договорни взаимоотношения с Атина.

Ситалк, който наследил своя брат Спарадок на одриския престол, е представян като страховит съюзник на атиняните в Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.), едно от най-мащабните военни събития на Балканите през Античността. Именно поради намесата си във войната той получил голямо внимание в античната литература: „Няма друг тракийски владетел, пише проф. д.и.н. Маргарита Тачева, чиито дела да са намерили толкова силен отклик в съвременните му елински писатели”. В научните среди се приема, че Ситалк не е имал свое монетосечене; из интернет пространството и по медиите са изнасяни информации за негови монети, но тяхната автентичност се отхвърля от нумизматите.

В началото на управлението си Ситалк трябвало да се справи с напрежение по североизточните граници на своето царство. Херодот представя разказ за избегната от него война със скитите. Конфликтът възникнал заради бягство в Тракия на Скил, брат на скитския владетел Октамасад, който пък бил син на анонимна дъщеря на Терес. Античният историк обобщил: „Октамасад потеглил на поход срещу Тракия. Когато стигнал до Истър [Дунав], траките излезли насреща му, и когато щели да започнат битка, Ситалк изпратил при Октамасад [пратеник] със следното съобщение: «Защо трябва ние да се сражаваме един с друг? Ти си син на сестра ми и при тебе е брат ми. Дай ми го и аз ще ти предам твоя Скил: нека не рискуваш с войската си нито ти, нито аз». Това му предложил Ситалк чрез пратеника. Защото при Октамасад се намирал брат на Ситалк, който бил избягал от него. Октамасад се съгласил с това, и като върнал собствения си вуйчо на Ситалк, получил брат си Скил. И Ситалк, като взел брат си, тръгнал, а Октамасад на самото място веднага отрязал главата на Скил”.

Одриският цар се намесил в Пелопонеската война на страната на Атина. Постигането на самата договореност е обяснено с посредничеството на Нимфодор, влиятелен жител на Абдера и атински проксен; неговата сестра била съпруга на Ситалк. Въпросният Нимфодор пристигнал в Атина, подписал съюзния договор и накарал атиняните да присъдят на Садок, сина на Ситалк, атинско гражданско право. Аристофан допълнил, че Ситалк положил клетва да се „притече на помощ с толкова голяма войска, че атиняните да кажат: Какъв облак от скакалци се задава …”.

Ситалк не се включил веднага във войната, поради което се предполага, че следвал собствените си интереси или бил възпрепятстван по някаква причина.

Към началото на зимата на 429 г. пр. Хр. все пак той предприел поход срещу Македония и Халкидики с огромна войска; според Тукидид тя наброявала 150 хил. д. (по-голямата част била пехота, приблизително 1/3 конница), а според Диодор: 120 хил. д. пехота и 50 хил. конници. Войниците произхождали от цяла Тракия: не само от подвластните му земи, но включвали също жители от съседни територии, присъединили се заради обещано заплащане; имало и доброволци, участващи поради очакванията за плячка. Резутатът от похода е спорен. Съобщава се, че одриският цар опитал да постави свое протеже на македонския престол, но в хода на кампанията, чрез посредничеството на Севт, син на неговия брат, ситуацията се променила и първоначалното намерение било изоставено. Огромната му войска се оказала недостатъчна за превземането на добре укрепените градове в Халкидики, пък и атиняните не осигурили предварително обещаната за целта флота; изпратили само дарове, интерпретирани като проява на любезност и желание за продължаване на съвместните договорки. Поради това се предполага, че походът завършил без териториални придобивки за Одриското царство.

От Тукидид се знае, че Ситалк загинал в поход срещу трибалите през 424 г. пр. Хр. Нищо повече не е известно за него, освен някои данни от същия автор за обхвата на неговите владения: „Одриското царство се простирало покрай морето от град Абдера към Евскинския Понт [Черно море] до устието на река Истър [Дунав]. Тази брегова линия може да се обиколи с просторен товарен кораб по най-късия път за четири дни и толкова нощи, ако вее постоянно попътен вятър; по суша обаче най-правият път от Абдера до Истър се извървява от добър пешеходец за единадесет дни. Такова е пространството на царството откъм морето. Във вътрешните земи разстоянието от Византион до лееите и до Стримон (където е най-отдалечената точка от морето) се взима от добър пешеходец за тринадесет дни”.

Показателна е оценката за Ситалк, съобщена от Диодор Сицилийски: „чрез собствената си храброст и ум увеличил могъществото си многократно, понеже управлявал поданиците си справедливо, в сраженията бил храбър и опитен военачалник, а освен това полагал много грижи за увеличаване на приходите си”. Образът му дори е разпознат като прототип на главния герой в трагедията „Резос” на Еврипид.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Тачева, Маргарита. Царете на Древна Тракия, книга І. София: Агато, 2006, стр. 62-74.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Митрев, Георги. Долината на Струма през Античността, книга I: Племена и селища. Асеновград, 2012, стр. 60 и сл.

Михаилов, Георги. Траките. София: Нов български университет, 2015.

Попов, Димитър. Траки – исторически и културен обзор. София: Изток-Запад, 2011, стр. 89 и сл.

Порожанов, Калин. Одриското царство, полисите по неговото крайбрежие и Атина от края на VI век до края на 341 г. пр. Хр. Studia Thracica 14. Благоевград, 2011.

Тодоров, Янко. Тракийските царе, в Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, книга ХХІХ.7. София: Кооперативна печатница „Гутенберг”, 1933, 3-80.

Фол, Александър, Димитър Попов (съст.). Христоматия по тракология, том І. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1989.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Терес І и създаването на Одриското царство